И тази събота останах верен фен на красивия Празник на Розата в Карлово. Много ми харесаха ритуалът “Розобер” в розовите градини край Карлово с участието на фолклорни колективи от общината и шествието на Царицата на розите по две от главните улици на града.
Въпреки мрачното и мъгливо време
"розоберът" премина с много настроение, усмивки и розов цвят - от розите и от цвета на красивите рокли и венци на Царицата на розите и нейната свита от шест малки розички. Младите танцьори от фолклорния състав "Розова долина" видимо се забавляваха и предадоха това настроение и на публиката. Сред зрителите имаше много по-малко местни жители, отколкото групи от туристи, пристигнали с автобуси и микробуси. Можеха лесно да се различат една или две японски групи, а сред европейците се чуваше френска, скандинавска, немска и английска реч.
Шествието на Царицата на розите в Карлово бе предвождано от три състава от мажоретки и един военен духов оркестър. Военният оркестър и неговата музика звучаха някак не на място, но все пак това бе жива музика. Същото може да се каже и за автомобила на Царицата - струва ми се модел "Toyota Hilux". Танцьори от "Розова долина" ескортираха от двете страни на автомобила царицата с розичките, а зад тях следваха изпълнители от другите фолклорни състави, които се присъединяваха след като се представяха пред Царицата и зрителите. Солидна част от шествието съставляваха групите от туристи, които бяха пристигнали в града след "розобера" в градините. Повечето от тях определено се придържаха по-близо до Царицата.
Шествието завърши на площада, където пред голямо множество от местни жители и туристи изнесе
концерт фолклорният Капански ансамбъл от Разград. Присъстваха и много официални лица, сред които еврокомисарят Меглена Кунева (само в началото), посланиците на Казахстан и Норвегия, дипломатически и търговски представители от Унгария и други страни и гости от побратимени с Карлово градове.
Това, с което Капанският ансамбъл може би направи впечатление на мнозина бе опитът за разчупване на стереотипите и помпозността, с които сме свикнали да ни се представя българският народен танц. В два от танците изпълнителите бяха облечени с модерни облекла вместо с традиционни народни носии, а дамите бяха с панталони. Сред фолклорните музикални мотиви бяха вплетени модерни поп-парчета. Така танците сякаш в един миг станаха по-близки до публиката и особено до чужденците. Приятно впечатление направи възрастовият състав на танцьорите - малко младежи и мнозина на средна възраст, включително с посребрени коси. Всички играха с ентусиазъм и енергия.
Демонстрацията на розоварене с последвалата
дегустация на розово сладко, розов ликьор и розова ракия в Историческия музей на града нормално привлякоха вниманието най-вече на официалните лица и на някои от туристите. Беше интересно и вкусно.
Вечерната програма частично бе възпрепятствана от излелия се краткотраен дъжд. Все пак обявената Празнична фиеста
с участието на Марияна Попова се състоя. Лично за мен
концертът започна разочароващо и завърши още в самото начало, след дежурните призиви от страна на водещия за "бурни аплодисменти" и настойчивото "Къде сте? - не ви чувам?!" на първата изпълнителка. Един от присъстващите младежи си измърмори коментар до мен: "Не можете да ни чуете, защото ние сме Карлово все пак." Защо ли всички гостуващи столични водещи и изпълнители очакват публиката в Карлово да пищи и изпада в истерия? Биха могли просто да се постараят да пеят добре и да очакват реакцията на карловската публика такава, каквато е...
Карловци несъмнено заслужават комплименти за техния избор на "царица". Също и самата
Царица на розите Николета Сотирова
- за чара и поведението й, достойни за истинска царица или принцеса. Царицата и неотлъчната й свита й от шест малки розички украсиха и бяха слънчев акцент на празника.
Определено тази година ми хареса повече от предишната, макар че вероятно би могло дистанцията между изпълнителите и зрителите да е по-къса и да има повече включване и взаимодействие с публиката вместо само показване на различни изпълнения.
Снимки: на сайта на ЛУ-клуб